За всички видове електрокари и мотокари в Р. България действат две наредби:

Наредба № 1 от 2006 г. За придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари, Наредба  № 10 за ЗБУТ при работа с ел. и мотокари, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване НАРЕДБА № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, ЗЗБУТ. Обучението е задължително съгласно при работа с всеки един от видовете електрокари и мотокари.

Входящите минимални изисквания към кандидатите за придобиване на правоспособност са ;

• навършени 18 г;
• мин. Основно образование;
• физически и психически здрави.

На всеки пет години водачите трябва да преминават продължаващо обучение (опреснителен курс).

  Класификация на електрокарите и мотокарите:

 I група - платформени и/или нископовдигачи Платформени - с кормилно или лостово управление и седящ водач; Влекачи - с кормилно управление и седящ водач или ръчноводими с придружаващ водач; Нископовдигачи - с кормилно или лостово управление, със седящ или стоящ водач или ръчноводими с придружаващ водач.

 II група - универсални и/или специализирани високоповдигачи Универсални - три- и четириопорни с кормилно управление и седящ водач или ръчноводими с придружаващ водач; Специализирани - с товар между опорите с кормилно управление и издигане на водача или ръчноводими с придружаващ водач: - с надлъжно или напречно изнасяне на товара с кормилно управление и седящ водач; - със завъртане на товара с кормилно управление и седящ водач и др.

III група - високоповдигачи с товароподемност над 10 t Мотокари-високоповдигачи - с кормилно управление и седящ водач.

Нископовдигачи

Карите нископовдигачи са предназначени за работа в закрити помещения и индустриални подови настилки, поради което те се произвеждат само като електрокари. Произвеждат се с воланово (фиг. 1) и лостово управление и тяхната проходимост за неравности е ограничена  (фиг.2).

Нископовдигачите с лостово управление са триколесни машини – едно движещо и управляемо колело и две свободно окачени в предния край на виличния рог. За подобряване устойчивостта срещу преобръщане в завой, от двете страни на движещото и управляемо колело са поставени опорни ролки (позиция 10 на          фиг. 3.13 и позиция 7 на фиг. 3.14). Как изглежда ходовата система и част от механизма за повдигане, е показано на фиг. 3.15. Съществуват и модели с 4 колела 1 от които е водещо а другите водими.

Виличният рог трябва да се конструира така, че бързо и лесно да поеме  палета (фиг. 3.16) и да се движи безпрепятствено по неравен терен. За целта  в предния край на виличния рог е желателно да се монтират спомагателни ролки те помагат и при напречно поемане на палети като по този начин позволяват товаренето им в транспортни средства напречно на посоката на движение плътно едно до друго като ходовото колело се намира между дъските на палета. (фиг. 3.17). Конструкциите с две упорни колеле не са подходящи за напречно товарене на палети.

В съвременните конструкции нископовдигачи се вгражда дисплей, от който може да се получава информация за определени параметри на машината включително и везна за измерване теглото на товарите или дисплей с интегрирана програма за управление на поръчките и скенер с лазерен четец за отчитане на натоварените артикули по поръчка. В някои конструкции е постигната височина на повдигане 750мм и възможност за пренос на 2 товара.